Устойчивост при храненето на животнте

Някъде в Южна Америка.

За да се засити непрекъснато покачващото се търсене на евтини земеделски суровини като соята и захарта, се правят все повече селскостопански насаждения.

Такива насаждения има преди всичко в Южна Америка. За целта там се отсичат дъждовните гори - така се губи много голям и важен източник за абсорбиране на CO2. Запазването на дъждовните гори е много важно и за опазването на водните ресурси.

Обезлесените пространства се използват преди всичко за отглеждането на соя. Така се отглеждат монокултури на огромни пространства от големи земеделски производители.

Хората, които живеят в и около дъждовните гори биват репресирани. Тяхното препитание им се отнема и те трябва да търсят нови възможности и източници на прехрана. Не всички успяват да намерят работа в големите предприятия, някои трябва да се преселят в големите градове и да работят на надница.

Отглеждането, беритбата и складирането на соята (белтъчен фураж) се извършва предимно с машини и се използват много химикали като изкуствени торове и пестициди. Производството на тези химикали образува големи количества СО2.

След събирането на реколтата, соята се пренася до пристанищата по специално постоени за целта улици, които минават през дъждовните гори.

От пристанищата соята се транспортира с големи товарни кораби до Европа.

От товарните пристанища соята се пренася с камиони до земеделските региони, за да бъде продадена на пазарите за фуражи.

Соята се складира, обработва се и се продава като фураж на земеделските производители.

Един регион в Европа

На една земеделска площ едно селскостопанско предприятие засажда бакла, която се нуждае само от много малко обработка с торове и пестициди.

Събира се реколтата от баклата, транспортира се до предприятието, складира се и се дава на животните.

Екологичният отпечатък от вносната соя е много по-голям отколкото отпечатъка, който оставя отглеждането и храненето на животние с регионални белтъчни фуражи.

Защо въпреки това използваме вносна соя?

При пресмятането на разходите, отглеждането на фуражи в Южна Америка е мноро по-евтино. Разходите от уголемяването на екологичния отпечатък, обаче, не се включват в сметките, свързани с фуражите.

Разходите по възобновяването на ресурси като "чистия въздух", водата и почвите, както и тези, свързани с разнообразието на растителните и животински видове и с негативните социални последици никой не ги смята - нито селскостопанските предприятия, нито транспортните компании, нито търговците.

Какво може да бъде направено, за да се опазят климата и социалното положение на хората, живеещи в и около дъждовните гори?

Световната политика от години с променлив успех обсъжда споразумението за климата, в което обаче почти не са включени социалните въпроси, засягащи обикновените хора в Южна Америка.

Това са няколко съвета как човек може да задържи екологичния отпечатък, който оставя, относително малък.

Съвет

Ходенето на пазар пеша, с автобус или с колело помага за опазване на климата.

Съвет

Не изхвърляйте хранителни продукти: В Европа голяма част от хранителните продукти се изхвърлят. В Германия това са около 40% от храните, а в Испания - около 30%.

Съвет

Повече зеленчуци, плодове, зърнени храни и картофи на масата! От гледна точка на хранителната психология средностатистическият човек се нуждае от около 30 кг. месо на година. Статистически погледнато обаче, всеки германец изяжда повече от 60 кг. говеждо и свинско месо, а всеки испанец - повече от 80 кг. За България статистиката сочи около 30 кг.

Съвет

Внимавайте за произхода - продуктите от региона трябва да са първият избор. Това спестява транспортни разходи, емисии на въглероден диоксид, ограничава екологичния отпечатък и подобрява живота в региона.

Съвет

Купувайте биологични хранителни продукти - екологичното отглеждане допринася за опазването на климата.

Съвет

Купувайте сезонни продукти - в крайна сметка свободното и естествено оглеждане пести енергия.